Skip to main content

Краезнание

Язовир Доспат – е разположен на 1200 метра надморска височина на територията на Западни Родопи, язовир Доспат е сред най-високо разположените язовири в България. По воден обем е на второ място в страната със своите 449 220 000 m3. Дължината на езерото е 18 км, средната широчина – 3 км, а средната дълбочина – 40 м.
Доспатчани наричат язовира „Елмазеното око на Родопите”. Той е любимо място за отдих не само на младите жители, но и на стотици гости, които всяко лято къмпингуват по бреговете му. Вековни гори от смърч и бял бор опасват като пръстен язовира и изпълват въздуха с опианяващ мирис на смола. 
Водите на язовир Доспат се използват за добив на електрическа енергия, промишлено рибовъдство, спортен риболов и воден туризъм. Наред със стопанското си значение, той е и изключително подходяща база за развитие на спортен риболов и свързаните с него форми на туризъм. По крайбрежието му са изградени редица частни и ведомствени бази за отдих. Край язовир Доспат можете да лагерувате на палатка и да си подарите вълнуващи приключения, с цялата магия на туристически регион Западни Родопи.

Скалното образувание „Скалето” се намира на около 1,5 км западно от село Црънча (община Доспат). Интересно е с това, че е било използвано като светилище още през късната Бронзова епоха и през Желязната епоха.
Землището на селото е осеяно с тракийски и римски могили, запазен е стар тракийски и римски път, свързвал населеното място с Беломорието. След аматьорски археологически проучвания на местни учители през 50-те години са разкрити скелетни погребения с инвентар главно от глинени съдове. При обхождания на обекта са открити материали от средновековието. До местността може да се достигне пеш или с джип по пътя от с. Црънча за с. Ваклиново. Гледката от Скалето към зеленото море на Родопите е пленителна.

Скалният феномен „Слонът“ се намира на брега на Широколъшка река, на около 4 км от град Девин и в близост до кв. Настан, по пътя за гр. Смолян. Разположен е в Широколъшката разломна зона, която има водеща роля в образуването на Триградксия карст и Триградския пещерен район, който е втори по големина в Родопите. В близост се намират най-големите карстови извори в района – при кв. Настан и с. Беден, излизащи на повърхността на границата между окарстените мрамори и неокарстяващите се протерозойски скали под тях. Край реката природата е изваяла причудлива скална фигура, която удивително прилича на слон – удълженото тяло на скалата завършва с хобот. През 2013 г. по европейски проект е изграден кът за риболов, отдих и наблюдение. Мястото включва паркинг и беседка с камина. На паркинга са поставени кошчета, в които посетителите да събират своите отпадъци и да не замърсяват природата. За улеснение на достъпа до реката за туристите и запалените рибари пък са изградени стълбички от природни материали. Край реката е оформена алея и са поставени пейки за риболовците..

Триградското ждрело – е изключително живописен пролом на Триградска река (ляв приток на Чаирдере, дясна съставяща на Въча) в община Девин.
Ждрелото е с дължина около 7 км, като същинското ждрело е около 2 – 3 км. Всечено е до 300 – 350 м всред силно окарстени протерозойски мрамори. Има тясно (от 100 до 300 м) скалисто легло и стръмни до отвесни склонове. Триградското ждрело е трето по дължина е в България, след Буйновското и Трънското ждрело.
От траките е останала легенда, че тук те хвърляли в бездната своите вождове, за да ги направят безсмъртни. По-късно славяните и прабългарите, застанали пред тази вряща от пенливите води на реката дупка, от която начева висок над 50 метра водопад, я нарекли Клокотник. Хората столетия вярвали, че това е входът към другия свят, че тук гневни богове грабвали най-красивите девойки или народът сам ги пренасял в жертва, за да умилостивят злите сили.

Чудните мостове – В южните склонове на Чернатица, източно от величествения горски венец на връх Персенк, се намират Чудните мостове (Еркюприя) – дивна забележителност на българската природа. Разположени са в местността Карабаир на 1450 м. н. в. в близост до с. Забърдо.
Чудните мостове са живописен природен паметник, който в недалечното минало е бил малко известен и посещаван, защото е бил откъснат от главния родопски път – Асеновград – Чепеларе – Смолян. За тях почти нищо не е писано в миналото.
Големият мост особено е поразяващ с естествената красота на своя огромен скален отвор с посока изток – запад. Мостът е висок около 50 м. и широк 40 м. Естественият провлак на моста е дебел 15-20 м. Колонадите, на които се крепи мостът, са високи около 30 м. и се сливат с гористата околност, като се снишават постепенно.
По нищо не личи, че големият мост е издълбан от огромни поройни води, топящи се преспи и ледове на пролет, които са се просмуквали и са прорязвали земната гръд. Постепенно пръстта е била отвлечена от водите и се образувала широка цепнатина. Каменният мост прилича на изкустен мост, строен от човешка ръка. Малката рекичка, която се спуска от Персенските склонове, минава ниско по страничния западен отвор.

Екопътека „Каньона на водопадите“ – е изградена през 2003 г. и е реновирана изцяло през 2013 година. Маршрутът е изключително живописен, преминава през резерват „Сосковчето“ и буферната му зона, като по дължината му туристите могат да се любуват на животински и растителни видове с висок природозащитен статус, риолитни скали с причудливи форми и иглолистни гори със средна възраст над 100 години.
Пътеката се вие по двата бряга на живописната река Герзовска, като за улеснение на туристите има изградени дървени мостчета, както и беседки и заслони за хранене и почивка, чешми и тоалетни, а трудните участъци са обезопасени с парапети и стъпала за спокойното преминаване на хора от всички възрастови групи. Ще останете смаяни от 46-те водопада по течението на реката, най-големият от които с височина на водния пад почти 70 м. Наречен е „Орфей“ поради аналогията, която е прави между струйките вода, стичащи се по скалата и струните на Орфеевата лира. По дължината на екопътеката са изградени три наблюдателни площадки, обезопасени с метални парапети и въжета, от които се разкрива незабравима панорама към дивите и непристъпни склонове на резервата, застлани с вековни гори и скали, както и към град Смолян.

Момчилова крепост (останките от средновековната крепост Повисд) се намира в местността Градището, югозападно от с. Градът и на 2 км. северозападно от с. Подвис, община Смолян. Разположена е на надморска височина 1215 м с отлична видимост във всички посоки. На това удивително място траките преди хилядолетия се прекланяли пред божествата си и търсели с жертвите си тяхната закрила и щедрост. Още личат в скалите следите от светилището им. После, през VI в., от север идват нови народи. Изграждат се цели укрепителни линии, които трябва да защитят от тях територията на Източната Римска империя, получила по-късно името Византия. Така се издига първото укрепление на височината, опожарено много скоро от нашествениците. Крепостта отново е изградена някъде около XII в. от камък и здрав хоросан, с дебели около 1,30 м стени. Достъпът до обекта с автомобил е през с. Градът, а за удобство на туристите е обособен паркинг, изграден е информационен център, в който е представена изложба с резултатите от археологическата проучване на обекта през 2007 г. До крепостта може да се стигне и пеша от с. Подвис по маркирана екопътека. Археологически проучвания на Момчиловата крепост са провеждани в продължение на пет сезона – 1986 г. и 2007-2010 г. Една от основните атракции на крепостта е аудио визуалният спектакъл, изпълняван в тъмната част на денонощието, който включва прожекция върху естествен скален откос в подножието на върха на 30-минутен филм, посветен на Момчил юнак.

Регионален исторически музей в гр. Смолян носи името на своя създател Стою Шишков, който през 1935 г. обявява идеята за създаване на Етнографски музей в родното Устово и прави дарение от 50 хил. златни лева за поставяна на началото му. Предшественик на музея е създаденият през 1951 г. в с. Райково Родопски народен музей, който първоначално е етнографски, но постепенно се откриват исторически, археологически и художествен отдел. Пре з 1967 г. е преобразуван в Окръжен исторически. В новата си сграда музеят се помещава от 1983 г. Намира се в централната част на града, в така наречения Културен комплекс, в съседство с Художествената галерия и Регионална библиотека „Николай Вранчев“. В музея се извършва дейност по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на движимите паметници на историята, бита и културата на Среднородопския край. Постоянната експозиция в него е на тема: „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси “Праистория”, “Траки”, “Средновековие” и Етнография с експозиционни пояси “Традиционно облекло”, “Обреден реквизит”, “Традиционни занаяти”, “Родопска архитектура” и “Традиции и съвременност”. В последните години се развива активна дейност с временни изложби за различни значими събития и дати от историческия и празничен календар, за бележити личности, културни феномени и др.

Художествена галерия – Смолян е създадена през месец май 1964 г. Нейни основатели са известните художници Петър Стайков и Вълко Гайдаров. Началото на галерията се поставя с изложба, в която са показани 35 творби – живопис, графика и скулптура, в новата сграда на читалище „Христо Ботев”. През 1983 г. галерията се настанява в новоизградената база в Културния комплекс на Смолян. Сградата разполага с 1 300 кв. м. експозиционна площ. Във фондовете си има над 2000 творби в областта на живописта, графиката, скулптурата и приложните изкуства. Изградена е с всички компоненти на музейното дело – изложбени зали, фондохранилища, научен архив, реставраторско ателие. Всичко това я утвърждава като една от водещите културни институции в Смолян и региона. Откроява и със своята специфика – темите и сюжетите са свързани с Родопите. В продължение на 39 години Вълко Гайдаров е неин директор. Той събира картини за фондовете й, като резултатът е към 2000 произведения, даващи пълна представа за развитието на изкуството у нас. Обогатяването на фондовете нараства и от даренията, които постъпват както от автори, така и от техни близки и родственици.
Постоянни експозиции:
- Колекция от художествени произведения от 30-те години на миналия век насам е на художници, които идват в Родопите да рисуват. Това са Васил Бараков, Давид Перец, Златю Бояджив, които откриват Родопите и за други художници. Колекцията така е подбрана, че да отразява историята, бита и красотата на Родопите.
- Българското изкуство от 30-те години на 20 век и е разположена в четири зали на два етажа в галерията. Това е най-голямата колекция. Най-ценните експонати са от Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Анастас Стайков, Владимир Рилски, Дечко Узунов, Борис Денев, Бенчо Обрешков и други. Експозицията включва 177 маслени картини, 43 - акварел и графика и 39 скулптури.
- Зала на смолянските художници – родени, живели и работили в Смолянска област.
- Колекция „Орфей” - състои се основно от графики и скулптури на Румен Скорчев, Зафир Йончев, Любен Йорданов, Любен Диманов, Миладинка Костадиновя, Маргарита Пуева, Георги Радулов, Петър Пешев и др.

Старият град – Златоград е успял да запази почти непокътната старата част на града, изградена през XVIII-XIX век – времето на Българското възраждане. Разположен е на южния бряг на река Върбица. Над 100 сгради, главно жилищни, са оцелели до наши дни. къщите са с уникални като архитектура, включват елементи от българската възрожденска къща и архитектурата на близкия Егейски бряг, с които златоградчани са били в тесни икономически и човешки контакти. Златоградските къщи са издигнати най-често на три етажа от камък, кирпич и дърво. Кирпичените части са обмазани с бяла вар, откъдето идва едно от имената на града през Средните векове – Беловидово, формата на комините е кръгла. Долният етаж е бил определен за стопанска дейност – шивашки, ножарски, дърводелски, златарски, кожарски ателиета, работилници и магазини. В някои са били устроени кафенета и механи. В Старото кафене, което е започнало работа през 1823 г., и днес можете да пиете кафе, приготвено върху горещ пясък в малка камина. В механите могат да се хапнат ястия, изготвени по стари рецепти. Днес в Златоградския ареален комплекс действат 9 работилници – Терзийска, Сараческа, Ножарска, Златарска, Грънчарска, Тъкаческа, Резбарска, Медникарска, Гайтанджийска – посетителите могат да купят ръчно направени ножове и саби, бижута, тъкани, изработени по старинни технологии. Забележителна е и старата воденица, работеща с водна сила, заедно с тепавица за платове.