ДИМИТЪР РАЙЧЕВ е роден на 28 февр. 1922 г. в Чепеларе. Завършва Учителски институт „Тодор Самодумов“–гр. Пловдив, факултет природоматематически дисциплини. В с. Момчиловци започва да упражнява учителската професия, по-късно учителства и в Чепеларе. За да се усъвършенства в професията, завършва Софийския университет, специалност география и биология. Едно посещение на Сбирковата пещера в с. Проглед предизвиква най-голямата му страст до края на неговия живот – пещерното дело. Създава Пещерен клуб през 1963 г., като към него привлича деца и младежи. От 1970 г. започва да работи в Окръжния исторически музей – Смолян, като завеждащ археология. Там организира проучвателни експедиции в с. Гела, с. Забърдо и некропол в близост до Чепеларе. За миг не забравя и пещерите. В Ягодинската пещера прави голямо откритие на жилище на пещерен човек, находки от която по-късно стават музейна експозиция. Докато е на работа в смолянския музей, продължава да е председател на пещерния клуб в Чепеларе и организира музейна сбирка по спелеология в една от залите на местното читалище. В този период му е възложено да разработи насоки за развитие на пещерния туризъм в Ягодинска пещера, Дяволско гърло и Ухловица и изграждане на новия музей по спелеология. От 1982 г. до 1987 г. работи като главен уредник на новопостроения Музей по спелеология в Чепеларе. Създател е на Музея на ските и ски-спорта в родния си град. Като председател на сдружение “Християни” има голяма заслуга за построяването на храм “Св. Богородица” в курорта Пампорово.
  С дейността си Димитър Райчев има изключително богат принос в педагогическите, туристическите, археологическите, спортните и най-вече спелеологическите и музейните изяви. Автор е на книгите:„Чепеларе и неговите околности“, „Триградското ждрело и Дяволското гърло“ и „Карстовото богатство на с. Ягодина“.
  Като заслужено признание за цялостната си дейност Димитър Райчев е удостоен с със: званието „Заслужил учител“, орден „Кирил и Методий” – І, ІІ и ІІІ степен, „1300 години България”, златен медал „Алеко Константинов” и „Златен еделвайс” и др. Носител е на званията “Заслужел деятел на БТС” и “Заслужил природозащитник”.
  Умира на осемдесет годишна възраст на 13 окт. 2002 год. в гр. Чепеларе.