ПЕЙО ИВАНОВ ШИШМАНОВ е български революционер, войвода на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация. Роден на 14 февруари 1876 г. в с. Карлуково (дн. с. Славейно). Произхожда от видния род Шишмановци - син е на големия кехая Иван Шишмански. Пейо Шишманов завършва Пловдивската гимназия. Две години следва в Софийското военно училище. Там се сприятелява с Гоце Делчев, Даме Груев, Вълчо Сарафов и др.
  През 1900 г. става учител в родното си село. Създава стегната и здрава организация, избран е за войвода на четата от V Ахъчелебийски район. На 5 - 6 юли 1903 г. на Свети Дух край Карлуково се провежда Родопският конгрес, на който Шишманов е избран за председател на районното боево тяло и се взима решение да не се вдига общо въстание, а да се водят четнически действия. При избухването на Илинденско- Преображенското въстание през август 1903 г., Шишманов заедно с още 25, четници атакуват митницата в Каракулас. На 14 май 1904 г. четата на Шишманов води сражение в местността Синура над Карлуково. През 1912 г. Пейо Шишманов е доброволец в Македоно-Одринското опълчение и е начело на Гюмюрджинската чета с численост 120 човека, която участва в Балканската и Междусъюзническата война. Неуспешният край на Илинденско- Преображенското въстание не сломява духа на Пейо Шишманов. През 1912 г. е със своя доброволчески отряд в състава на 21–и пехотен Средногорски полк.
  Пейо Шишманов умира през 1942 година в Пловдив. В местността Хайдушки поляни в Родопите се намира къщата-музей на Пейо Шишманов, в която е живял от 1902 г. до 1908 г., а в двора църквата „Св. Успение Богородично“ са гробовете на Пейо Шишманов и Кольо Шишманов.