През 1983 г. на 16 и 17 октомври Генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков е на посещение в Рудозем. „....През втория ден от традиционната среща с ръководителите на дипломатическите мисии в празнично украсения град другарят Тодор Живков бе посрещнат от първия секретар на Общинския комитет на БКП Здравко Русев и председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет Филип Тунев. Хиляди трудещи се възторжено приветствуваха първия партиен и държавен ръководител, дипломатите и другарите Гриша Филипов, Петър Младенов, Петър Танчев, Тодор Божинов, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Кирил Зарев. С ръкопляскане и скандиране „БКП”, „Мир”, „Дружба”, посрещна най-радушно гостите. По главната улица на града гостите се отправиха към Рудоземската обогатителна фабрика. Директорът на Четвърто рудоуправление СМОК „Горубсо” инж. Георги Тенекеджиев, запозна другаря Тодор Живков и неговите гости с характера и особеностите на рудодобивната и флотационна дейност, осъществявани в района на град Рудозем....”

(Сърдечна среща с др. Тодор Живков с родопските миньори и обогатители. // Родопски миньор, № 16, 18 окт.1983, с.1)

Преди 35 години през м. октомври 1983 г. в Смолян се открива новата сграда на Пощата в Смолян. „Заговори ли смолянчанинът за новия център на окръжния град, между много сгради - обществени и жилищни - непременно ще спомене и за пощенската палата. Съвсем скоро голяма част от пощенските услуги и техническите служби бяха преместени от старата поща. Тесните, недостатъчно осветени работни помещения сега са заменени със златни, в които алуминий, стъкло, мрамор и керамика отлично хармонират помежду си.
Мнозина вече са влизали по един или друг повод в новата пощенска палата. Основният салон за работа с клиенти включва осемнадесет гишета за телеграми, телеграфни и пощенски записи и абонаментна служба за вестници и списания, за получаване на пенсии и заплащане на радио - абонаментни такси… В съседния салон вече всеки може да заяви телефонен разговор, а във фоайето сам да избере чрез автоматичните телефонни апарати и градове от страната. На онези, които за пръв път прекрачват прага на сградата, навярно ще направи впечатление просторният салон, в който пощенските служители са разположили бюрата и сметачните машини, и необезпокоявани от клиентите, спокойно и с усмивка ги обслужват. На естетично оформени маси с мраморни плотове гражданите попълват бланки за телеграми, за пощенски и телеграфни записи...”

(Владева, Весела. В новата палата на съобщенията. // Родопски устрем, № 119, 11 окт. 1983)

Преди 35 години на 19 октомври 1983 г. националният вестник „Труд” отбелязва на страниците си постиженията на строителство на Новия център в Смолян, десет години след първата копка. „... На гола поляна за кратки срокове е израснал новият белокаменен център на града, по близките склонове в чудно съчетание с неравностите на терена са се ширнали сградите на театъра, музея, художествената галерия, окръжна библиотека, пионерки дом „Людмила Живкова”, административни сгради, нов жилищен комплекс. С гордост арх. Христо Узунов ни запознава с тези великолепни постижения на фантазията и творческият гений на българските архитектури. Още отвън новият театър привлича с модерните си форми, а с вътрешната си уредба той би правил чест и на столичния град.... Силно впечатление прави и новата художествена галерия, в която са изложени експонатите на изложбата „Родопа-83”. А сградата на новото единно средно политехничеко училище, което разтвори врати тези дни, е първото в страната по своята уредба. Тук има и покрит плувен басейн с олимпийски размери, физкултурен салон, стаи на пионерите и комсомолците, зимна градина, амфитеатър, кортови спортни площадки, просторни учебни стаи и кабинети с телевизионна уредба... Картината на обновения Смолян се допълва с общински народен съвет, на модерния хотел „Смолян”, с подземен гараж, на окръжната библиотека, музей, пощенска палата, съдебна палата, с новия жилищен комплекс за 8000 души...”
Мнозина вече са влизали по един или друг повод в новата пощенска палата. Основният салон за работа с клиенти включва осемнадесет гишета за телеграми, телеграфни и пощенски записи и абонаментна служба за вестници и списания, за получаване на пенсии и заплащане на радио - абонаментни такси… В съседния салон вече всеки може да заяви телефонен разговор, а във фоайето сам да избере чрез автоматичните телефонни апарати и градове от страната. На онези, които за пръв път прекрачват прага на сградата, навярно ще направи впечатление просторният салон, в който пощенските служители са разположили бюрата и сметачните машини, и необезпокоявани от клиентите, спокойно и с усмивка ги обслужват. На естетично оформени маси с мраморни плотове гражданите попълват бланки за телеграми, за пощенски и телеграфни записи...”

(Петров, Петър. Десет години след първата копка. // Труд, № 248, 19 окт. 1983, с.4)